Споменът – сол в открита рана,
дръж в сандък, заровен под земята.
Ще преброиш ли сълзите, пролети в самота?
Оставаш олицитворение на една луда мечта.

Сянка погълна лъча светлина.
В пущинака няма да намериш искра.
Изсъхнали са красивите цветя дори.
Липсва им слънцето - усмивката ти.