Разбиват се с шеметен грохот вълните.
Като нечия призрачна мъст…
Пропуква се лекичко бентът на дните,
поселил разруха в душата ми – кръст.

И всичко превръща се в пепел.
На изгоряло вони.
Но отпиващо кървави глътки,
едно цвете – бленува нови мечти!

И тоз кръговрат е безкраен и вечен!
Тъй както е вечен Създателят наш!
Едно цвете  на пепел обречено...
В агония ражда най-прекрасния свой цвят!