Поезията не съществува материално. - Ян Ли
Постинги в блога от Декември, 2017 г.
18.12.2017 14:36 -
Една усмивка
Една усмивка
Любовта върви ръка за ръка с мигове прекрасни –
мигове, когато изгревът рисува образа ти,
Любовта върви ръка за ръка с мигове прекрасни –
мигове, когато изгревът рисува образа ти,
15.12.2017 22:18 -
Сянка
Сянка
Прехапала устни от сивота,
ранена сянка скита по брега.
Прехапала устни от сивота,
ранена сянка скита по брега.
14.12.2017 22:15 -
Картина
Картина
Греят звездици в небосвода,
бленуват тайно за нощта.
Греят звездици в небосвода,
бленуват тайно за нощта.
13.12.2017 09:14 -
Есен
Есен
Отива си лятото,
Отива си лятото,
12.12.2017 08:10 -
Над всички останали
Над всички останали
Любовта не прощава,
тя взима, но никога не дава.
Любовта не прощава,
тя взима, но никога не дава.
11.12.2017 17:29 -
Късно е!
Късно е!
Споменът – сол в открита рана,
дръж в сандък, заровен под земята.
Споменът – сол в открита рана,
дръж в сандък, заровен под земята.
07.12.2017 20:01 -
Обещание
Обещание
Сълзите бавно се стичат по страните ми,
сълзите горчат и много боли.
Сълзите бавно се стичат по страните ми,
сълзите горчат и много боли.
06.12.2017 17:30 -
Заблуда
Заблуда
Дъждовна балада заблуда поръсва.
Пробуждат се заспалите макове.
Дъждовна балада заблуда поръсва.
Пробуждат се заспалите макове.
05.12.2017 19:37 -
Погубени
Погубени
Бърза с немощ сиянието.
Затваря се порталът към рая.
Бърза с немощ сиянието.
Затваря се порталът към рая.
04.12.2017 16:47 -
На по-лошо място
На по-лошо място
Горят пещите в ада,
хранят егото на дявола.
Горят пещите в ада,
хранят егото на дявола.
01.12.2017 20:30 -
Вълни
Вълни
Разбиват се с шеметен грохот вълните.
Като нечия призрачна мъст…
Разбиват се с шеметен грохот вълните.
Като нечия призрачна мъст…
01.12.2017 08:10 -
Поет
Поет
Шептения от недовършен куплет.
Отекват върху потъмнелия лист.
Шептения от недовършен куплет.
Отекват върху потъмнелия лист.
